Когато нощта се спусне над моя свят, който е и твой, тогава знам, че имам нужда от теб. Господин Странен, не прекрачвай неканен прага на сънищата ми. Или поне ела, когато все още съм будна, за да ти се насладя по-отблизо. Усещам дъха ти. Той ми подсказва посоката, в която се движи сянката на непознатото и алчно желание. Искаш да ме завладееш. Да станеш моя загадка. Може да забавя крачките си и да ти дам шанс да ме настигнеш. Но пак настоявам, че първо ще те разгледам на светната лампа.
Колко самотна е нощта, когато ме навестяваш, защото ми показваш всички дупки в душата ми. Вярвам в силата ти да ме превземеш като потъващ кораб, но няма да спра да се бунтувам, за да остана с разума си. И сега пак те чакам като вода, която да ме заличи от света на живите, но не си мисли, че съдбата ми винаги ще ти принадлежи. Нежността ми е маска, която си слагам само пред теб. Предлагам ти своята стръв, за да препускаш като върколак, който не намира покой нощем и лудее за поквара. Искаш ли да впиеш устни в ръката ми и да изпиеш всяка капка угризения. Колко странен сън си ти.!
Часовника тиктака,а вътре в мен се надига едно друго аз. Боря се да не бъда обладана от ласкавите ти обещания. Ти няма да ми дадеш спокойствие, знаем го и двамата. Нито аз ще бъда твоето чернокосо ненаситно чудовище. Ние сме просто сън и реалност, които се срещат, за да си поговорят за самотата, която броди в душите. Следващият път, когато се опиташ да ме приближиш, ще те изгоня и ще те обидя хиляди пъти.
Нямам нужда от провoкацията на пагубния ти чар. Дори отровните думи на удоволствието ще заглъхнат на устните ти. И цялата тази вода, която изливаш върху мен, за да подкопаеш моята вяра, няма да ти помогне. Ти казваш, че искаш да ме освободиш. И аз искам да се освободя, но от теб. Забравям за теб, господин Странен. Ти си призрак на нощта, който търси моето малко жервоприношение. Жестоко е да си разменяме мислите, които ще ни унищожат. Спри да нападаш страннико, защото аз съм крепост на светлината. В очите ми играят невинно бяла луна, чисти струи вода и пърхане на ято диви птици.
Колко самотна е нощта, когато ме навестяваш, защото ми показваш всички дупки в душата ми. Вярвам в силата ти да ме превземеш като потъващ кораб, но няма да спра да се бунтувам, за да остана с разума си. И сега пак те чакам като вода, която да ме заличи от света на живите, но не си мисли, че съдбата ми винаги ще ти принадлежи. Нежността ми е маска, която си слагам само пред теб. Предлагам ти своята стръв, за да препускаш като върколак, който не намира покой нощем и лудее за поквара. Искаш ли да впиеш устни в ръката ми и да изпиеш всяка капка угризения. Колко странен сън си ти.!
Часовника тиктака,а вътре в мен се надига едно друго аз. Боря се да не бъда обладана от ласкавите ти обещания. Ти няма да ми дадеш спокойствие, знаем го и двамата. Нито аз ще бъда твоето чернокосо ненаситно чудовище. Ние сме просто сън и реалност, които се срещат, за да си поговорят за самотата, която броди в душите. Следващият път, когато се опиташ да ме приближиш, ще те изгоня и ще те обидя хиляди пъти.
Нямам нужда от провoкацията на пагубния ти чар. Дори отровните думи на удоволствието ще заглъхнат на устните ти. И цялата тази вода, която изливаш върху мен, за да подкопаеш моята вяра, няма да ти помогне. Ти казваш, че искаш да ме освободиш. И аз искам да се освободя, но от теб. Забравям за теб, господин Странен. Ти си призрак на нощта, който търси моето малко жервоприношение. Жестоко е да си разменяме мислите, които ще ни унищожат. Спри да нападаш страннико, защото аз съм крепост на светлината. В очите ми играят невинно бяла луна, чисти струи вода и пърхане на ято диви птици.
