За да получиш нещо красиво

            Морето на надеждата се отвори без граници пред погледите на скитащите. Те бяха много.. десетки ... без посока. Не носеха нищо със себе си, освен мечти, които им тежаха като безмерен товар. На глутници, на стада, заедно и съвсем сами, те гонеха вълшебствата по брега. Искаха да получат нещо красиво, нещо истински съвършено, за да се огледат в него. Колко много хора търсят любов. Но тя вижда само удавници. Никой ли не е достоен да изплува на повърността, където душите се отдават една на друга.

            Помощ. Те търсят някой да им помогне. Вълните заливат всички викове и отдалечават гласовете към дъното. Призрачните води жадно приканват новите си жертви. "За да получиш, първо трябва да дадеш. Дайте най-ценното си !."-шепнат гласове от водата. Но  нещастниците не притежават нищо, нямат богатства, с които да подкупят жестоките морски сирени. Да се откажат е немислимо. От тук връщане назад не може да има.
           Сама пред всички запристъпва млада жена, облечена в бели дрехи, цялата пламнала от нетърпение, от срам, от желание. Воалите на роклята й се сплетоха в пагубна прегръдка с пръските морска пяна. Малко след това от очертанията на тънкия силует не бе останало следа, а  в сините морски води като в коралово огледало се отрази една  непокорна  душа. За да получи нещо красиво, момичето беше дало разума си.

Защо счупих поредното огледало

            Когато видиш разпиляно на парчета едно обикновено старо огледало, вероятно реакцията ти ще се сведе до безсмислена въздишка. Никаква тръпка. Ако си по-суеверен, ще тръгнеш да се оплакваш за това как последните (всъщност всичките) ти  връзки са пълен провал и колко голичък си излязъл срещу бурния вятър наречен съдба. Нито аз, нито сянката ми сме суеверни. Ние чупим заради самото трошене, за да се случва нещо оглушително в тишината на стаята. Промяна на хармонията, която някой друг ни налага за единствено приятна. Опасни мисли още по-опасно връхлитат върху мен нощем. Вече нямам и огледало, в което да се огледам. Усещам контурите за първи път толкова истински.

           Ако в краката ти лежат строшените асиметрични половини на огледалния ти образ, много скоро ще се почувстваш разполовен. Но със сигурност няма да посегнеш с ръка към тях, докато пръстите ти не прокървят. Кой гарантира за мен. Поредната рана на поредното нежно място. Естествено мое творение. Стъклото се посипа навсякъде, където трябва и където не. По-добре стъкло, отколкото чувства - утешавам се. Душата и съзнанието са цялото ни богатство. Щом не разпиляваме тях,  тогава кой го интересува, че огледалата и всичките ни отражения падат едно след друго на прах. Шумното събуждане и тътенът в дълбините на усамотението се сливат пред погледа ми и създават нова илюзия и ново огледало, в което да виждам щастието. Вярвам, че ще дойде денят, в който острите кинжали на счупеното ще ме посипят и ще ме държат жива, когато всички са заспали в топлите си дрехи.

          Не трябва да спирам да искам. Това е моят живот. AMOR FATI .