Silence Is Golden

        Искам да посетя мястото, където човешката милост е безгранична. Да се слея с това място.Да забравя себе си. Кой ще бъде достатъчно щедър и ще ми разкрие тайната на този загубен рай на чувствата, където мълчанието на залеза е облечено в злато. И тогава и аз на свой ред ще му споделя нещо мое. Нещо от поезията ми, може би. Закачливо непринудена усмивка, породена от желанието ми да помечтая за кратко.

        

         И птиците докоснаха криле,

         понесени към кървавия изток,

         но нещо сякаш ми подсказваше,

         че песента им свърши тук,

         където почна моето мълчание. 

         Усещам смелост и желание да тичам през  безкрайните песъчливи пътеки, които никой не вижда.Това не е истинско. Но се изпълвам с надежди, че някога може и да намеря призрачния плаж от сънищата си. Огромните розови и жълти цветя отразяват като прожектори нежността си в тъмния небесен купол. Леко се затварят, когато ги доближа с ръка. Още не са свикнали с мен. Прекалено много грубост нося от света, от който идвам.

        

          Попита ме тогава, помниш ли,

          самотна ли съм тук сред мъртвите скали,

          дали ме задушава въздуха кристално чист,

          но не посмя от унеса ми да ме разделиш,

          защото моето мълчание бе златно.

         

         Намирам своят приказен оазис. Късче благословия, която се излива от обгърнат в зеленина водопад. Студена вълна въздух заиграва пръските вода в странен танц, а луната изписва с изящна четчица по клепачите ми своите инициали. Съжителстваме на този безчувствен бряг, без да искаме да се притежаваме. Не спирайте дъжда, който се излива върху мен. Аз просто искам да остана сама и да помълча. Заспивам бавно върху сребърните нишки на моята молитва, която този път е без думи.

Протегнати нагоре очи

          Не съм специалист по житейска философия, нито лъжепророк, който си приписва чужди открития. Омръзнало ми е да давам "скъпоценни" съвети и да разчитам на нечия добра воля да ме упътва в лабиринта на случките. Искам да имам нагоре протегнати очи. Винаги. За да съхраня себе си от ужаса на безсмислието.
         Апатията на света около мен и силата на моята чувственост произлизат от два враждуващи рода, които никога няма да се помирят. Няма и защо да го правят. Балансът се крепи на сблъсък от противоречия. Въпросът е от коя страна ще застанеш. Колко остра е нуждата от това да виждаме нещо красиво, нещо положително, нещо, което не можем да си купим с пари. А колко малка е способността ни да се настроим да мислим духовно за това, което сме. Ценностите станаха клишета, смислите станаха превратни и сега учудени умуваме над въпроса "какво ни свързва". По сградите на кухите градове са залепени афиши, които предлагат щастие. Масово щастие. Не искам да съм част от този подреден и непроменяем господар на съдби, който се перчи и нарича себе си живот. Отварям очи и поглеждам пръстите на ръцете си. Дали им предстоят още нежни докосвания   ... и колко груби още... ! Всъщност едва ли има значение. Нищо няма значение в днешния ден, който е толкова типичен, че не може да се различи от вчерашния и от утрешния.
         Аз съм бунтар на свободна практика. Това е доста нестандартен избор на професия, но кой освен мен може да взема решения за това каква да бъда. Цинизмът ми е насочен към всички, а романтиката е отредена само на мен. Това не е среднощна изповед, а вътрешна битка за това дали да гледам към небето или към земята. Да имам корени, които ме приспособяват към традицията, или криле, които ме понасят като  прашинка в света на непознатото. Знам, че моят свят ще остане, дори когато всички останали светове загинат, разцепени през сърцевината си. Защото моят свят няма материални основи. Само духовни очертания.

Бутилка каберне

           Казвам "здравейте" на себе си, защото това е по-скоро обръщение към мен. Тази вечер ще се опитам да разговарям с отражението си в огледалото, но разбира се не съм напълно сама, а споделям компанията на бутилка червено каберне. Моят най-добър приятел Ники също е до мен, но той не може да пие - лекарите са му забранили. Равносметката е ясна. Трябва сама да се преборя с рубиненоблестящата течност в шишето и с философските размисли, които ме бяха връхлетели.  Неканените гости, които обсаждаха крепостта на иначе непревземаемото ми съзнание, се забавляваха и се надсмиваха на това как алкохолът "не хваща". Страница първа на един прашасал дневник, който трябваше да рециклирам, да изгоря, да подаря на някого с по-скромен житейски опит.           
           Първият важен урок, който преговарям е, че никога не бива да се предавам на лошото настроение. Тази краста, която идва с първите есенни дъждове и депресии. Но времето няма нищо общо с убийствената самота, която ме залива като огромна вълна. Знам, че утре отново ще се усмихвам широко, но тази вечер няма да подаря нито една усмивка. Дори на Ники, който вече с възхитено учудване следи как ръката ми долива чашата, без да допусне нито една скъпоценна капка да падне жертва върху покривката. "Имаш нужда, виждам, че нещо не си наред" отбелязва той загрижено. Доста е тежко да го призная, но да, на път съм да наруша и друг важен принцип, който ме  е спасявал от ред неприятни усещания и самосъжалителни уклони. Урок номер две да се напише 15 пъти  последователно с цветни химикали. "Не бива да се пие, когато си тъжен, а само когато си весел." Излишно е да връщам лентата до началото на тинейджърските години, когато особено при девойките се практикуваше алкохолно лечение за всеки  любовен и спиритуален  провал. Но колкото и да съм опитомила някои характерни за мен страсти, никога не съм твърдяла, че съм въздържател. Въздържам се да имам желания постоянно, но тази вечер имам само едно, от което няма да се откажа. Правило трети номер ме тупва по челото, за да провери дали все още възприемам  удари. И още как! Аз съм силно възприемчива към всякакъв род увреждащи и болезнени намеси, но мазохист не съм.  Силна съм много над "средната норма" и знам, че е така, не защото някой ми го е пожелавал пет години поред или защото съм изчела купища книги за самоусъвършенстване. "Не загубвай баланса, той ще ти покаже колко да дадеш и колко да вземеш от света, в който всеки иска да има повече". Разбрах, че тази вечер не само пих достойно много, а и промених тактиката, посоката, близкото бъдеще. Омръзна ми да чакам реката да издълбае камъка.
  
           Следва продължение ...