неделя, 30 октомври 2011 г.

Речите на една шизофреничка -- Второ действие--

       Вдишване. Затварям очи и отново съм сама с любимата музика, която ме поздравява от компютъра. Съвсем бавно се връщам към действителността и отварям първо едното, а после и другото си око - всички поканени и нечакани лица отново се оплезват насреща ми. Добре, поне вече знам, че тази нощ няма да заспивам рано, защото компанията ми обеща да остане до сутринта. Джу започна да си пее някаква мелодия, която съм чувала преди много време, но вече не можех да се сетя за думите. Като малък красив дух тя постоянно подскачаше и се появяваше пред мен, зад гърба ми, разтягайки устните ми в усмивка. 
        Джу престани! Първо се чу глас, после пода под мен се запали в очарователно червено сияние. Тогава сякаш за повече театралност и предчувствайки еуфорията, която ще предизвика, се появи самата Джинджър. Дребна на ръст, с огненочервени очи, които подсилваха пожара на непокорните и рижави къдрици, тя ме плашеше. Запали демонстративно цигара, от която въздухът се изпълни с отровни пари. Каква актриса, помислихме си всички в стаята. Помисли си го и тя, от което изпита едва удържима възбуда. В среднощната зала от оживели сънища Джиндж помиташе всичко, което не напомняше за самата нея. Тя владееше изкуството да обсебва. Само с едно вдишване от изящното си кристално цигаре да замъглява погледа. Дори когато си слагаше от своето яркочервено червило беше неотразима. Това малко самоуверено момиче с котешки очи ме караше да изглеждам още по-плаха и невзрачна. "Какво искаш от мен" - чух се да казвам сама на себе си, въпреки че не исках да чуя отговора. Дяволски проницателна Джиндж ме остави да се измъчвам от тишината, която последва въпроса ми. 
             "Искам теб."  ...
           Малка, злобна вещица. Не ми остава нищо друго освен да поговоря с нея, за да я убедя да се върне в драматичните черно-бели филми, за които беше родена. 
             Каквото и да искаш, вече си го взела, Джиндж. BASTA !




събота, 29 октомври 2011 г.

Речите на една шизофреничка -- Първо действие--

       Търся по навик кутия с цигари, защото обичам да виждам сивите облачета дим, които се разтварят в пространството. Споделям се. Нощта трепери в очаквате на безумна реч, готова да ръкопляска и да изцеди моето вечно блуждаещо съзнание. Тихо кръстосват стените на стаята невидими погледи, а множеството от многоточия ме кара да потръпна в очакване.  Страх ме е да застана пред същата  публика, с която сме се надсмивали и разплаквали взаимно толкова дълго време. Неестественият  грим на посетителите се разтича  още в началото, а под чернилката се появяват истински, чисти лица -моите лица !.Ще говоря докато пуша, става ли ? Тишината ми отговаря категорично, че всички сме съгласни. 
     Засрамено и леко лигаво въведение в света на едно малко момиченце, което понякога е самотно в големия, безсмислено широк свят. Тя е сладка, с невероятни черни коси, които винаги са сплетени и украсени с най-странни панделки и цветни парчета плат. Говори бързо, сякаш за да не забрави всичко, което и идва наум. Но вижте колко небрежно и детски закачливо удължава някои думички в края, докато прави едва доловим полукръг с очи. За да си я представите по-лесно, мислете за нея като за Лолита, и може би двете наистина щяха да са близначки, ако не бяха леките издайнически бръчици под очите на моята тъмнокоса гостенка. Тя ще остане доста обидена, ако я наричаме "малкото момиченце" или си позволим грубостта да я сравняваме постоянно с някоя си лолитка или друго кокетно, напудрено от фантазиите създание. Затова ще и казваме Джу - име, което напомня за това колко е малка и изящна като статуетка. Джу беше дете, обичаше с детска наивност, плачеше със сълзи, които се изливаха като придошла от порой река. ... Колко малко си пораснала Джу, побързах да се пошегувам с нея аз. А тя само подхвърли своя заучен глуповат поглед и се засмя  шумно, пръскайки от онова нежно и непринудено вълшебство, което покрива цветовете на пролетните цветя през ранния април. Когато смехът и плавно затихна, моята малка принцеса премина рязко с рентгеновите си очи през мен и въздъхна облекчено - " ти си все още аз ..."