Има място под земята скрито,
с призрачни усмивки щедро украсено.
Не искам там да срещнеш моя символ,
където вятър черен надеждата приспива.
Oблаци, притихнали невинно в розово ,
окови ще ти станат тежки до живот,
и ти ще ме прегръщаш с ярост.
Врата от тайни чака те да влезеш,
отвъд самотните мечти да пропълзиш,
зеленооки ангели намигват с лукавост,
сред тях не искам да ме разпознаеш.
С огън в дланите, красив и омагьосан,
ще видиш мрачния ми двойник
и ще го обикнеш, без да го желаеш.
