Морето на надеждата се отвори без граници пред погледите на скитащите. Те бяха много.. десетки ... без посока. Не носеха нищо със себе си, освен мечти, които им тежаха като безмерен товар. На глутници, на стада, заедно и съвсем сами, те гонеха вълшебствата по брега. Искаха да получат нещо красиво, нещо истински съвършено, за да се огледат в него. Колко много хора търсят любов. Но тя вижда само удавници. Никой ли не е достоен да изплува на повърността, където душите се отдават една на друга.
Помощ. Те търсят някой да им помогне. Вълните заливат всички викове и отдалечават гласовете към дъното. Призрачните води жадно приканват новите си жертви. "За да получиш, първо трябва да дадеш. Дайте най-ценното си !."-шепнат гласове от водата. Но нещастниците не притежават нищо, нямат богатства, с които да подкупят жестоките морски сирени. Да се откажат е немислимо. От тук връщане назад не може да има.
Сама пред всички запристъпва млада жена, облечена в бели дрехи, цялата пламнала от нетърпение, от срам, от желание. Воалите на роклята й се сплетоха в пагубна прегръдка с пръските морска пяна. Малко след това от очертанията на тънкия силует не бе останало следа, а в сините морски води като в коралово огледало се отрази една непокорна душа. За да получи нещо красиво, момичето беше дало разума си.
Сама пред всички запристъпва млада жена, облечена в бели дрехи, цялата пламнала от нетърпение, от срам, от желание. Воалите на роклята й се сплетоха в пагубна прегръдка с пръските морска пяна. Малко след това от очертанията на тънкия силует не бе останало следа, а в сините морски води като в коралово огледало се отрази една непокорна душа. За да получи нещо красиво, момичето беше дало разума си.
