Търся по навик кутия с цигари, защото обичам да виждам сивите облачета дим, които се разтварят в пространството. Споделям се. Нощта трепери в очаквате на безумна реч, готова да ръкопляска и да изцеди моето вечно блуждаещо съзнание. Тихо кръстосват стените на стаята невидими погледи, а множеството от многоточия ме кара да потръпна в очакване. Страх ме е да застана пред същата публика, с която сме се надсмивали и разплаквали взаимно толкова дълго време. Неестественият грим на посетителите се разтича още в началото, а под чернилката се появяват истински, чисти лица -моите лица !.Ще говоря докато пуша, става ли ? Тишината ми отговаря категорично, че всички сме съгласни.
Засрамено и леко лигаво въведение в света на едно малко момиченце, което понякога е самотно в големия, безсмислено широк свят. Тя е сладка, с невероятни черни коси, които винаги са сплетени и украсени с най-странни панделки и цветни парчета плат. Говори бързо, сякаш за да не забрави всичко, което и идва наум. Но вижте колко небрежно и детски закачливо удължава някои думички в края, докато прави едва доловим полукръг с очи. За да си я представите по-лесно, мислете за нея като за Лолита, и може би двете наистина щяха да са близначки, ако не бяха леките издайнически бръчици под очите на моята тъмнокоса гостенка. Тя ще остане доста обидена, ако я наричаме "малкото момиченце" или си позволим грубостта да я сравняваме постоянно с някоя си лолитка или друго кокетно, напудрено от фантазиите създание. Затова ще и казваме Джу - име, което напомня за това колко е малка и изящна като статуетка. Джу беше дете, обичаше с детска наивност, плачеше със сълзи, които се изливаха като придошла от порой река. ... Колко малко си пораснала Джу, побързах да се пошегувам с нея аз. А тя само подхвърли своя заучен глуповат поглед и се засмя шумно, пръскайки от онова нежно и непринудено вълшебство, което покрива цветовете на пролетните цветя през ранния април. Когато смехът и плавно затихна, моята малка принцеса премина рязко с рентгеновите си очи през мен и въздъхна облекчено - " ти си все още аз ..."
