Вдишване. Затварям очи и отново съм сама с любимата музика, която ме поздравява от компютъра. Съвсем бавно се връщам към действителността и отварям първо едното, а после и другото си око - всички поканени и нечакани лица отново се оплезват насреща ми. Добре, поне вече знам, че тази нощ няма да заспивам рано, защото компанията ми обеща да остане до сутринта. Джу започна да си пее някаква мелодия, която съм чувала преди много време, но вече не можех да се сетя за думите. Като малък красив дух тя постоянно подскачаше и се появяваше пред мен, зад гърба ми, разтягайки устните ми в усмивка.
Джу престани! Първо се чу глас, после пода под мен се запали в очарователно червено сияние. Тогава сякаш за повече театралност и предчувствайки еуфорията, която ще предизвика, се появи самата Джинджър. Дребна на ръст, с огненочервени очи, които подсилваха пожара на непокорните и рижави къдрици, тя ме плашеше. Запали демонстративно цигара, от която въздухът се изпълни с отровни пари. Каква актриса, помислихме си всички в стаята. Помисли си го и тя, от което изпита едва удържима възбуда. В среднощната зала от оживели сънища Джиндж помиташе всичко, което не напомняше за самата нея. Тя владееше изкуството да обсебва. Само с едно вдишване от изящното си кристално цигаре да замъглява погледа. Дори когато си слагаше от своето яркочервено червило беше неотразима. Това малко самоуверено момиче с котешки очи ме караше да изглеждам още по-плаха и невзрачна. "Какво искаш от мен" - чух се да казвам сама на себе си, въпреки че не исках да чуя отговора. Дяволски проницателна Джиндж ме остави да се измъчвам от тишината, която последва въпроса ми.
"Искам теб." ...
Малка, злобна вещица. Не ми остава нищо друго освен да поговоря с нея, за да я убедя да се върне в драматичните черно-бели филми, за които беше родена.
Каквото и да искаш, вече си го взела, Джиндж. BASTA !
