понеделник, 7 ноември 2011 г.

Тактическа емоционалност

      Обикновено психолозите, а и други хора, които изследват човешката психика, акцентират върху това, че всеки един от нас трябва да има тактика за справяне с трудните ситуации. Аз нсъм учен в тази област, даже не съм студентка по психология, но мога веднага да се съглася с тази теза. Търси се.... формула за поведение, която да фиксира уравнението на нашето вътрешно спокойствие в неговите изрядни граници. По традиция "аз"-ът в мен трудно може да бъде заглушен, когато иска да сподели нещо. Но за разлика от общия случай, сега издирвам типаж, сглобявам събирателен образ и разказвам историите на мен и мои близки. И това е необходимо, тъй като самата тема за тактическата емоционалност предполага да си помагам със статистика и да се вклиня в много различни психологически модели. Изкуството да анализираш е твърде далеч от моя романтичен и чувствителен натюрел, но все пак то не ми е отречено като ментална възможност. Ето защо там където не достига знанието, то ще бъде подкрепяно от мощен ентусиазъм. Няма да отлагам с повече въведения, а директно се потапям в морето от въпроси и дилеми.
      Много често ми се налага да влизам в ролята на довереник, на съд, който прелива от споделяния и разкрития. И това никак не ми се отразява зле. Напротив, бих казала, че ефектът е почти същият като сутрешна бира срещу махмурлук от предната вечер. A aко мога да заснема комуникацията си с хората около мен, филмът ще носи името "Интервю с вампир", изигран от доста аматиорски състав обаче. И все пак много далеч от вампирясването, по един благороден начин, съм поизсмукала общото между всички различни случаи.
       Тактика : "РАЗКРИВАНЕ".
      Опасност: При по-изострена чувствителност може се превърне в средство за самонаказване и да донесе негативни усещания. Тя трябва да се прилага дотолкова, доколкото е начин да бъдем честни и открити, да изразим смелост и готовност да приемем нещата, които ни се случват.
    Втора опасност:  Разкриването не е действие, която може да се осъществи спрямо много хора.  Душата е нещо крайно уязвимо и тя не бива да се разголва пред всеки. Ако допуснем тази грешка, рискуваме да бъдем обидени и наранени. Представете си ситуация, в която се разхождаме голи по улицата пред погледите на другите. Някой би се опитал да нарани тялото ни, да ни донесе болка и унижение.
      ПОЛЗИ:  Това да се разкриеш не е нищо друго освен това да бъдеш честен пред себе си. И в този смисъл не се сещам за друго по-полезно, което човек може да направи, за да подобри емоционалната си кардиограма . Не спирам да повтарям "нещото", от което всеки трябва да тръгне, за да си издълбае, ако не тунел за бягсто, то поне дупка в стената, от която да съзира светлина. Няма нищо срамно, лошо, унизително, фатално ЗА НАС .. ако някой не ни обича, ако не получваме отговор на чувствата си, ако ни нараняват, отхвърлят или унижават. В крайна сметка се оказва, че всичко това се обръща като бумеранг срещу източника, който го предизвиква. НЕ и срещу нас самите. Едно от основните правила на будизма е именно свързано с идеята да признаем нас самите това, което се случва в душата ни. То е следното: НЕ СЕ ПРОТИПОСТОАВЯЙ НА ТОВА, КОЕТО НЕ МОЖЕШ ДА КОНТРОЛИРАШ! (Тоест признай го и заживей с това! ). Всяка една съпротива би била адски ненужна, защото когато лежим в леглото вечер преди да заспим и се събудим сутрин рано, ние сме сами! И затова нямаме право да бъдем НЕ-откровени към нашата емоционалност.. Мой приятел преди време ми беше подметнал няколко изречения, които развиха километрична линия на разсъждение в съзнанието ми. Нека преразказът започне сега, понеже вече мина достатъчно време, за да забравя точните думи. Идеята беше следната и тя беше важната, от която се родиха още и още идеи. Сърцето не се лъже лесно, то усеща и знае кога се опитваме да бъдем неискрени с него и да го замотаем в мрежите от заблуди, които плетем ежедневно. Опитваме се да го манипулираме, като го запълваме с нови факти и случки, с имена на хора, но не му даваме съдържанието. Съдържанието е в крайна сметка това, от което имаме нужда и което ни дава усещане за щастие. Именно поради тази причина трябва да си позволяваме моменти на честност и  да разкриваме какво ни липсва, какво искаме да променим, какво не ни харесва, какво бихме дали. Защото може да излъжем приятелите си, семейството си, познатите си, но не бихме могли да заблудим компаса вътре в нас, който винаги ни връща на актуалните мисли и чувства. Да занемарим чувствителността, която сме отглеждали вътрешно през годините, е  толкова вредно и неестествено отричане на собствената ни природа, че бих могла да го сравня само с крайната ситуация, при която вегетарианец се превръща в канибал. Азбучна истина е, че човек се нагажда към всичко, но в повечето случаи след такива промени губи вкус и сетива към хубавото в живота. 

      Следва - Тактика: ОГЛЕДАЛА