Казвам "здравейте" на себе си, защото това е по-скоро обръщение към мен. Тази вечер ще се опитам да разговарям с отражението си в огледалото, но разбира се не съм напълно сама, а споделям компанията на бутилка червено каберне. Моят най-добър приятел Ники също е до мен, но той не може да пие - лекарите са му забранили. Равносметката е ясна. Трябва сама да се преборя с рубиненоблестящата течност в шишето и с философските размисли, които ме бяха връхлетели. Неканените гости, които обсаждаха крепостта на иначе непревземаемото ми съзнание, се забавляваха и се надсмиваха на това как алкохолът "не хваща". Страница първа на един прашасал дневник, който трябваше да рециклирам, да изгоря, да подаря на някого с по-скромен житейски опит.
Първият важен урок, който преговарям е, че никога не бива да се предавам на лошото настроение. Тази краста, която идва с първите есенни дъждове и депресии. Но времето няма нищо общо с убийствената самота, която ме залива като огромна вълна. Знам, че утре отново ще се усмихвам широко, но тази вечер няма да подаря нито една усмивка. Дори на Ники, който вече с възхитено учудване следи как ръката ми долива чашата, без да допусне нито една скъпоценна капка да падне жертва върху покривката. "Имаш нужда, виждам, че нещо не си наред" отбелязва той загрижено. Доста е тежко да го призная, но да, на път съм да наруша и друг важен принцип, който ме е спасявал от ред неприятни усещания и самосъжалителни уклони. Урок номер две да се напише 15 пъти последователно с цветни химикали. "Не бива да се пие, когато си тъжен, а само когато си весел." Излишно е да връщам лентата до началото на тинейджърските години, когато особено при девойките се практикуваше алкохолно лечение за всеки любовен и спиритуален провал. Но колкото и да съм опитомила някои характерни за мен страсти, никога не съм твърдяла, че съм въздържател. Въздържам се да имам желания постоянно, но тази вечер имам само едно, от което няма да се откажа. Правило трети номер ме тупва по челото, за да провери дали все още възприемам удари. И още как! Аз съм силно възприемчива към всякакъв род увреждащи и болезнени намеси, но мазохист не съм. Силна съм много над "средната норма" и знам, че е така, не защото някой ми го е пожелавал пет години поред или защото съм изчела купища книги за самоусъвършенстване. "Не загубвай баланса, той ще ти покаже колко да дадеш и колко да вземеш от света, в който всеки иска да има повече". Разбрах, че тази вечер не само пих достойно много, а и промених тактиката, посоката, близкото бъдеще. Омръзна ми да чакам реката да издълбае камъка.
Следва продължение ...
Първият важен урок, който преговарям е, че никога не бива да се предавам на лошото настроение. Тази краста, която идва с първите есенни дъждове и депресии. Но времето няма нищо общо с убийствената самота, която ме залива като огромна вълна. Знам, че утре отново ще се усмихвам широко, но тази вечер няма да подаря нито една усмивка. Дори на Ники, който вече с възхитено учудване следи как ръката ми долива чашата, без да допусне нито една скъпоценна капка да падне жертва върху покривката. "Имаш нужда, виждам, че нещо не си наред" отбелязва той загрижено. Доста е тежко да го призная, но да, на път съм да наруша и друг важен принцип, който ме е спасявал от ред неприятни усещания и самосъжалителни уклони. Урок номер две да се напише 15 пъти последователно с цветни химикали. "Не бива да се пие, когато си тъжен, а само когато си весел." Излишно е да връщам лентата до началото на тинейджърските години, когато особено при девойките се практикуваше алкохолно лечение за всеки любовен и спиритуален провал. Но колкото и да съм опитомила някои характерни за мен страсти, никога не съм твърдяла, че съм въздържател. Въздържам се да имам желания постоянно, но тази вечер имам само едно, от което няма да се откажа. Правило трети номер ме тупва по челото, за да провери дали все още възприемам удари. И още как! Аз съм силно възприемчива към всякакъв род увреждащи и болезнени намеси, но мазохист не съм. Силна съм много над "средната норма" и знам, че е така, не защото някой ми го е пожелавал пет години поред или защото съм изчела купища книги за самоусъвършенстване. "Не загубвай баланса, той ще ти покаже колко да дадеш и колко да вземеш от света, в който всеки иска да има повече". Разбрах, че тази вечер не само пих достойно много, а и промених тактиката, посоката, близкото бъдеще. Омръзна ми да чакам реката да издълбае камъка.
Следва продължение ...
