Не съм специалист по житейска философия, нито лъжепророк, който си приписва чужди открития. Омръзнало ми е да давам "скъпоценни" съвети и да разчитам на нечия добра воля да ме упътва в лабиринта на случките. Искам да имам нагоре протегнати очи. Винаги. За да съхраня себе си от ужаса на безсмислието.
Апатията на света около мен и силата на моята чувственост произлизат от два враждуващи рода, които никога няма да се помирят. Няма и защо да го правят. Балансът се крепи на сблъсък от противоречия. Въпросът е от коя страна ще застанеш. Колко остра е нуждата от това да виждаме нещо красиво, нещо положително, нещо, което не можем да си купим с пари. А колко малка е способността ни да се настроим да мислим духовно за това, което сме. Ценностите станаха клишета, смислите станаха превратни и сега учудени умуваме над въпроса "какво ни свързва". По сградите на кухите градове са залепени афиши, които предлагат щастие. Масово щастие. Не искам да съм част от този подреден и непроменяем господар на съдби, който се перчи и нарича себе си живот. Отварям очи и поглеждам пръстите на ръцете си. Дали им предстоят още нежни докосвания ... и колко груби още... ! Всъщност едва ли има значение. Нищо няма значение в днешния ден, който е толкова типичен, че не може да се различи от вчерашния и от утрешния.
Аз съм бунтар на свободна практика. Това е доста нестандартен избор на професия, но кой освен мен може да взема решения за това каква да бъда. Цинизмът ми е насочен към всички, а романтиката е отредена само на мен. Това не е среднощна изповед, а вътрешна битка за това дали да гледам към небето или към земята. Да имам корени, които ме приспособяват към традицията, или криле, които ме понасят като прашинка в света на непознатото. Знам, че моят свят ще остане, дори когато всички останали светове загинат, разцепени през сърцевината си. Защото моят свят няма материални основи. Само духовни очертания.
Апатията на света около мен и силата на моята чувственост произлизат от два враждуващи рода, които никога няма да се помирят. Няма и защо да го правят. Балансът се крепи на сблъсък от противоречия. Въпросът е от коя страна ще застанеш. Колко остра е нуждата от това да виждаме нещо красиво, нещо положително, нещо, което не можем да си купим с пари. А колко малка е способността ни да се настроим да мислим духовно за това, което сме. Ценностите станаха клишета, смислите станаха превратни и сега учудени умуваме над въпроса "какво ни свързва". По сградите на кухите градове са залепени афиши, които предлагат щастие. Масово щастие. Не искам да съм част от този подреден и непроменяем господар на съдби, който се перчи и нарича себе си живот. Отварям очи и поглеждам пръстите на ръцете си. Дали им предстоят още нежни докосвания ... и колко груби още... ! Всъщност едва ли има значение. Нищо няма значение в днешния ден, който е толкова типичен, че не може да се различи от вчерашния и от утрешния.
Аз съм бунтар на свободна практика. Това е доста нестандартен избор на професия, но кой освен мен може да взема решения за това каква да бъда. Цинизмът ми е насочен към всички, а романтиката е отредена само на мен. Това не е среднощна изповед, а вътрешна битка за това дали да гледам към небето или към земята. Да имам корени, които ме приспособяват към традицията, или криле, които ме понасят като прашинка в света на непознатото. Знам, че моят свят ще остане, дори когато всички останали светове загинат, разцепени през сърцевината си. Защото моят свят няма материални основи. Само духовни очертания.
