I. Moralis
Имало едно време едно момиче, което не спирало да плаче. Като се събудело сутрин, поглеждало тъжно през прозореца и очите му се напълвали със сълзи. А нощем щом луната се показвала на боядисаната в синьо небесна арка, то преставало да се чувства нещастно и слушало самотните звуци, които раждала тишината. Момичето не било толкова малко на години, но винаги се учудвало, когато минавайки по улицата, го съпровождали алчните и нечисти погледи на хората. "Каква сладка женичка" ..., " Ах, дете ли си, дявол ли си, ще се омъжа за теб... ",..."Стига и ти, простак .. !", достигали до него закакачливите подмятания на минувачите, но то така и не разбирало, че са адресирани до него.
Тази, която никога не спирала да плаче, носела иначе жизнерадостното име Веселина.
"Здравейте, казвам се Веселина, но близките ми казват Веска. Аз съм на 22 години, нямам братя и сестри, хобито ми е да си водя дневник, момчета м-м-мне, в никакъв случай, още съм малка."
Ако ви интересува нещо друго, свързано с нея, трябва да знаете, че такова няма. Безвкусният портрет на Веска се допълвал от досадния детайл, че тя изучавала класичкески езици в недотам реномиран университет. Понеже очите й винаги били помътнели от плач, много скоро всички започнали да я наричат "Веска кранчето". Хората и се подигравали във всеки един възможен момент, но никой не си направил труда даже веднъж да разбере, защо "кранчето" не пресъхва. ..."Веселинке, Веселинке, както си такава хубава, като се разревеш приличаш на чума, плашиш ми приятелите, вече не идват да пием", я смъмряше с наставнически глас съседът алкохолик, прилично спиртосан и ухилен от сутринта. Веска подминаваше тази, а и всички останали забележки, с темерутско помръдване на брадичката, сякаш казваше: "Да такава съм, чума съм, ама и вие миришете лошо, всеки си има кусур .. "
Днес тя не можеше да изсмуче никакво настроение от запалената цигара, загаси я с нервно движение в пластмавоса чашка пълна с вода, и заплака. Да, заплака, както беше на улицата, сви се на кълбо и се разтресе, без да се интересува каква тъжна гледка представлява, без да мисли нищо. Просто искаше да заспи, но тротоара на булеварда не беше най-удобното място. Веселина видя наблизо пейка и се затича към нея, като се просна шумно, а проядените дъски изкърцаха дразнещо. Никой не се приближи към "горката луда", а други даже побързаха да се възмутят от наркоманията, която се шири сред младите.
Вескиният свят се строполи подкосен. Тя усети, че вече спи, което я зарадва безумно, защото в розовите сенки на клепачите и нямаше място за дъждовни облаци.
