Две-три стъпки през коридора лунен на замъка, притихнал и зловещ,
извеждат ни до сцената на веселите божества,
намачкани и пепеляви, розови листа лежат по пода,
напоени със злочест копнеж и млада кръв на безпразнична любов.
Раздялата е радостна, но няма да я преживеем, безутешно прокълнати сме.
В залата се гонят погледи и обещават лудост зад завеси недокоснати,
и само ние не сме гости на този звезден кът на прелъстените,
а ложите красим на други грешници, усмихващи се изкусително,
как искам да ти споделя, че уморих се от въртене във квадрати...
Дали ще си пред мен, когато пусна ти ръцете в очакване на новата ни среща ...
Издигат тъжни сенки витрините от здрач и в измудрудено зелено натежават,
това не е бал с маски, но нищо тук не е реално,
и младите богини размечтани не искат да си идат без подарък,
а боговете шепнат ми измамно как тук господарката съм аз,
държиш ли още моето лице до твоето, за да затворя пак очи за малко ..
Косата ми се пръсна шеговито по мрамора безкрайно хладен,
и пак покланям се и слагам длан в окови чужди, натежали от ласкателства,
оплитат се в безскрупулност копринените нишки на роклята прозрачна,
няма ли да ме настигнеш и да закриеш раменете ми от тези хищници.
Не искам този танц да спира, но лунен лъч изгася лампите засрамено .
Пак те виждам ... само тебе ....
