Как нещо малко винаги успява да "захапе" нещо голямо. Еми как ... Така. Даже не е нужно да имаш фантазия на илюзионист. Защото дребните неща често са по-издръжливи, по-силни, по-еластични, по-смели, по-красиви.
От своя страна, по-красивите, по-смелите, по-еластични, по-силни, по-издръжливи неща са, как да се каже ... ами дребни. Какъв завъртян ребус от думи, и сега някой ще каже "абе, ти, разбра ли нещо, щото аз му изтървах края !?". Жените сме свикнали да препускаме през долината на мислите, без да смятаме за нужно да даваме отчет на НЕ-жените.(те пък кои бяха?!) И понеже застъпвам тезата, че всеки човек носи половинка- женска и мъжка- ще започна да обяснявам повече и да обърквам по-малко мъжкото си "АЗ"-ченце.
Примерите са изцяло житейски. Дребно житейски.
Дребното куче отмъква кокала на голямото.
Дребното объркване ни кара да изглеждаме като големи смотаняци.
Дребната буба ражда дълга копринена нишка.
Дребните тревоги ни докарват големи болести.
Дребната жена е по-сексапилна от едрата.
А какво да кажа за тънките, нежни, чупливи, бледи, семпли, крехки и в крайна сметка "дребни" по всички алинеи неща.
Тънкият ленен конец е по-еластичен от дебелото корабно въже.
Нежният женски профил е по-очарователен от грубия.
Чупливия кристал е по-изискан от допотопните железни бокали.
Бледата луна те кара да пишеш с повече чувство, без да те избива на вампири и "Здрач".
Семплата гениалност е по-успешна от гръмките клишета.
Крехка е моята муза и въпреки това е трикратен световен шампион по борба в сравнение с изсъхналите метафори на драскачите.
Допускам, че вече не се съмнявате в това, което се опитвах да ви кажа в самото начало. А и да се съмнявате, това не е достатъчен повод да пренапиша и преподредя възгледите си.
Приемете своя дребен провал, о, мои мили, опоненти.
