Днешният ден не беше хубав. Нещо ме дразнеше особено ожесточено. Може би това, че хората около мен изглеждат сърдити и озлобени, увесили нос в земята, без да хвърлят един единствен поглед към препичащото септемврийско слънце. Вместо радост си разменят завист. Никак не са свикнали да обменят смирение. По-лесно е да се изтъргуват - все някой ще осребри тяхната неистинност. Пазарът на емоции е открит през всеки сезон, а намаленията биха изкушили и най-праведните купувачи. Човешкото доволство е труднопостижимо. То е утопия. То е комунизъм. Химера. Нещо нерeално. Към него няма път. Няма и "козя" пътечка. Сто слънца трябва да огреят земята, за да се почувстваме стоплени от съдбата. Но даже това няма да е достатъчно. Ние искаме (настояваме !!!) за керван от благоденствие, здраве, пари, скъпоценности, вакханалии, бяла плът, черни роби, нови страсти, стари любови. Какво толкова, ще каже вечно недоволният. Какво толкова, ще кажа аз. И ще започна да навивам като остаряла пружина безжизнени клишета, оцелели във времето. Човек е егоист. Човек за човека е вълк. Човек се ражда зъл. Човек преминава през трупове. Човек е създал монархията, атомната бомба, инквизицията, крепостите, тъмниците, гражданската война. Човек полага хипокаратова клетка, а след това залага живота на руска рулетка. Човек задушава зародиша на любовта между хората и абортира надеждата. Човек никога не се лекува от своите слабости. От времето на Кайн и Авел сме свикнали да търсим опасността, а не помощта в отношенията помежду си. Трудно е да реабилитираме себе си в очите на другите, а ако дръзнем да го направим, бихме били жалки престъпници, оневинени от собственото си снизхождение. Предначертано е. Иначе казано, необратимо!
... Туп - туп - туп ... керванът на стоте слънца. Ти го чакаш, нали. Знам, че нощем го сънуваш. Това тежко шествие, което не може да скрие прелестите си. Виж блясъка. Усмихваш се през цялото време. Значи го виждаш! Блюда със златни монети прозират зад фини завеси от свила и кашмир. Измумруди и смарагди красят телата на приказни красавици. Черни евнуси носят напитки и ароматен тютюн, които обещават наслада под звездно небе. Ти си мъж на всички. Ти си господар на всички. Ти правиш деца и обладаваш всички жени. Ти си шейх. Твоите месии те благославят, а керванът на стоте слънца преминава през времетo, което също е твое. Ти си зенитът на слънчевата система. Но, ти не виждаш. Очите ти са продънени влажни ями, в които раждат змии. През тялото ти като гърч преминава желание да притежаваш още поклонници, а ужасът, да споделиш блясъка на единачеството, те парализира. Безцветната кожа, увита в кадифена дреха, се пука от сушата на съвестта ти. Добродетелите ти гният. Сега те виждам целия гнил. Пустинният вятър отмахва плаща от лицето на Слънцепомазания и открива оголените рани на един прокажен. Светлината е яркочервена, робите са слепи, жените - безплодни, а децата недъгави. Керванът е инферно, а стоте слънца приемат лика на палачи под купола на сънищата.
... Туп - туп - туп ... керванът на стоте слънца. Ти го чакаш, нали. Знам, че нощем го сънуваш. Това тежко шествие, което не може да скрие прелестите си. Виж блясъка. Усмихваш се през цялото време. Значи го виждаш! Блюда със златни монети прозират зад фини завеси от свила и кашмир. Измумруди и смарагди красят телата на приказни красавици. Черни евнуси носят напитки и ароматен тютюн, които обещават наслада под звездно небе. Ти си мъж на всички. Ти си господар на всички. Ти правиш деца и обладаваш всички жени. Ти си шейх. Твоите месии те благославят, а керванът на стоте слънца преминава през времетo, което също е твое. Ти си зенитът на слънчевата система. Но, ти не виждаш. Очите ти са продънени влажни ями, в които раждат змии. През тялото ти като гърч преминава желание да притежаваш още поклонници, а ужасът, да споделиш блясъка на единачеството, те парализира. Безцветната кожа, увита в кадифена дреха, се пука от сушата на съвестта ти. Добродетелите ти гният. Сега те виждам целия гнил. Пустинният вятър отмахва плаща от лицето на Слънцепомазания и открива оголените рани на един прокажен. Светлината е яркочервена, робите са слепи, жените - безплодни, а децата недъгави. Керванът е инферно, а стоте слънца приемат лика на палачи под купола на сънищата.
Туп - туп - туп ... ти си господарят !
